Различни документални източници дават сведения за село Обидим през годините. Голяма част от тях са от края на 19-ти и началото на 20-ти век и съдържат статистически данни за броя на къщите и населението. Един от автентичните документи в тази насока датира от 1909-та година и представлява рапорт, писан до Иларион Неврокопски. В него селото се споменава с името Обидиш, за което се съобщава, че се намира на високо място. Над мястото се издига Пирин планина, а къщите наброяват 220. В тях живеят общо 1050 души, като основните два поминъка на местното население са земеделие и скотовъдство. Но най-вече се наема работна ръка из България и Света гора, без да се уточнява какви точно занаяти практикуват хората. Пак според тази справка 1903-та се оказва пагубна за селото, защото то е сполетяно от опожаряване. Тогава местното население се разбягва из страната, търсейки спасение. Към 1909-та обаче селото е доста добре обновено.
Въпреки това ситуацията в Обидим не се подобрява до такава степен, че да няма много бедни измежду местните хора. Освен това се подчертава, че предстои още доста работа по изграждане на нови домове. Ситуацията с водоснабдяването също не е особено добра, разполага се единствено с няколко чешми, от които тече студена вода. Те осигуряват вода за пиене на хората и добитъка, но не и за останалите битови нужди на хората. Свети Никола е единствената функционираща тогава православна църква в селото, но е доста бедно уредена. Това се дължи на липсата на достатъчно средства от страна на църковно – читалищната община. Всъщност за работата на храма много помагат хора бежанци. Второ опожаряване сполита селото през 1912-та година при избухването на Балканската война. Тогава хората отново се разбягват и голяма част от тях попадат в Чепино. Това село е в пределите на Велинград, а след като османските войски се оттеглят, повечето хора се завръщат по родните места. С построяването на много нови къщи започва подема за селото, а населението се включва активно и в обществените и политически работи. За шест години в общо три войни загиват немалко хора от местните, а през 1914-та се издига църквата на манастира Св. Пантелеймон.
През 70-те години на 20-ти век в Обидим се създава традиция, съгласно която на всеки пет години се провежда събор на Мачища поляна. Тази местност се намира само на два км извън селото. Също така много от хората, които през годините заживяват в различни краища на страната, провеждат родови срещи със своите кореняци роднини и по този начин запазват добрите отношения и връзките си с родното място. Димитър Сеизов и Димитър Пенков са двама от известните мъже, родени тук, като общото между тях е революционната дейност. Пенков умира през 1925-та, а Сеизов заема поста войвода на Македонския комитет. Иван Кюлев посвещава живота си на българския фолклор и се ражда през 1872-ра в едни от най-смутните за страната години. Петър Гаджанов и Георги Аврамов пък оставят писмени автентични сведения за селото, които и днес служат като основни информационни източници конкретно за населеното място.
